20. Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.
21. Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.
22. Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.
23. Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.
24. Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.
25. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.
26. В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.
27. Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.
28. В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.
29. Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.
30. Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
31. Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.
32. Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.
33. Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.
34. Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.
35. Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.