1. Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.
2. Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.
3. В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.
4. Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.
5. Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.
6. Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.
7. Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.
8. Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.
9. Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.
10. Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.
11. Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.
12. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.
13. Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.
14. Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него.
15. Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.
16. Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.
17. Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.
18. Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.
20. Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.
21. Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.
22. Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.
23. Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.
24. Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.
25. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.
26. В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.
27. Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.
28. В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.
29. Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.
30. Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
31. Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.
32. Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.
33. Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.
34. Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.
35. Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.