17. Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.
18. Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.
20. Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.
21. Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.
22. Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.
23. Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.
24. Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.
25. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.
26. В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.