9. Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.
10. Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините:
11. Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си:
12. При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят.
13. Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята:
14. Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята,
15. И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека.
16. Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил,
17. Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка:
18. Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.
19. Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си.
20. Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни.
21. Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си.
22. Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си.