1. (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен;
2. Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона;
3. Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра;
4. Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;
5. Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.
6. Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините:
7. От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
8. Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях.
9. Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.
10. Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините:
11. Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си:
12. При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят.
13. Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята:
14. Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята,
15. И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека.
16. Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил,
17. Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка:
18. Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.
19. Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си.
20. Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни.
21. Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си.
22. Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си.
23. Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер.
24. Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти.
25. Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи.
26. Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
27. Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им.
28. Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост:
29. Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си:
30. Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята.
31. Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ,
32. Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят.
33. Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам.
34. Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа.
35. Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.