4. Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;
5. Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.
6. Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините:
7. От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
8. Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях.
9. Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.
10. Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините:
11. Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си:
12. При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят.
13. Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: