14. Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята,
15. И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека.
16. Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил,
17. Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка:
18. Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.
19. Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си.
20. Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни.
21. Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си.
22. Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си.
23. Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер.
24. Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти.
25. Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи.
26. Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
27. Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им.