28. Така ковачът, седнал при наковалнята, е насочил мислите си към обработката на желязото. Димът от огъня изтощава тялото му и той непрестанно се бори с горещината от пещта. Звукът на чука кънти в ушите му, а неговите очи са вперени в съда, който е взел за образец. Той е вложил сърцето си в изработката и сън не спи, докато не го обработи докрай.
29. Така грънчарят, седнал над работата си, върти с краката си колелото. Вниманието му изцяло е насочено върху онова, което прави, и всяко негово действие е точно премерено.
30. С ръката си вае глината, докато я размеква с крака. Той влага сърцето си, за да ѝ придаде завършен вид, и сън не спи, за да изчисти пещта.
31. Всички те се надяват на ръцете си и всеки е изкусен в своята работа.