Така ковачът, седнал при наковалнята, е насочил мислите си към обработката на желязото. Димът от огъня изтощава тялото му и той непрестанно се бори с горещината от пещта. Звукът на чука кънти в ушите му, а неговите очи са вперени в съда, който е взел за образец. Той е вложил сърцето си в изработката и сън не спи, докато не го обработи докрай.