22. Помни присъдата му, защото тя е също като твоята: „Вчера мене, днес – тебе.“
23. Когато мъртвият е намерил покой, дай покой на паметта му и се утеши, щом душата му го е напуснала.
24. Почивката е благоприятно време за образования човек да придобие мъдрост. И който не е зает с друга дейност, може да се посвети на мъдростта.
25. Как може да стане мъдър онзи, който върви след ралото, обича да размахва остена като копие, да кара волове и да наблюдава какво вършат, и говори само за юници.
26. Сърцето си влага в браздите и сън не спи, за да храни телиците.
27. Така всеки занаятчия и предприемач превръща нощта в ден. Гравьорът вае печати и се бави, за да ги направи изкусно разнообразни. Той влага сърцето си, за да направи рисунката подобна на образеца, и сън не спи, докато не завърши произведението си.
28. Така ковачът, седнал при наковалнята, е насочил мислите си към обработката на желязото. Димът от огъня изтощава тялото му и той непрестанно се бори с горещината от пещта. Звукът на чука кънти в ушите му, а неговите очи са вперени в съда, който е взел за образец. Той е вложил сърцето си в изработката и сън не спи, докато не го обработи докрай.
29. Така грънчарят, седнал над работата си, върти с краката си колелото. Вниманието му изцяло е насочено върху онова, което прави, и всяко негово действие е точно премерено.
30. С ръката си вае глината, докато я размеква с крака. Той влага сърцето си, за да ѝ придаде завършен вид, и сън не спи, за да изчисти пещта.
31. Всички те се надяват на ръцете си и всеки е изкусен в своята работа.