11. Рече же: человек некий име два сына:
12. и рече юнейший ею отцу: отче, даждь ми достойную часть имения. И раздели има имение.
13. И не по мнозех днех собрав все мний сын, отиде на страну далече, и ту расточи имение свое, живый блудно.
14. Изжившу же ему все, бысть глад крепок на стране той, и той начат лишатися:
15. и шед прилепися единому от житель тоя страны: и посла его на села своя пасти свиния: