20. Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.
21. Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.
22. Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.
23. Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.
24. Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?
25. А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.
26. Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.
27. Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! –
28. страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.
29. Беззаконен съм – защо тогава да се трудя напразно?
30. Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,
31. Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.
32. Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.