12. Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.
13. Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,
14. увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.
15. Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.
16. Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.
17. Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.