9. Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.
10. Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.
11. Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?
13. Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –
14. тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,