7. Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.
8. Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.
9. Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.
10. Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.
11. Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.