6. Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.
7. Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.
8. Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.
9. Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.
10. Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.
11. Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?
13. Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –
14. тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,
15. така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.
16. Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.
17. Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,
18. и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?
19. Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?