17. Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.
18. Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.
19. Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.
20. Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.
21. Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте.
22. Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! –
23. или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците?
24. Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.
25. Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?
26. Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!
27. Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.
28. А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.
29. Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои!
30. Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?