13. Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са?
14. Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,
15. и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче.
16. С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа,
17. понеже Бог я е лишил от мъдрост, не є е разум отредил.
18. Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му.
19. Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива?
20. Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно.
21. Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията;
22. присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;
23. тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган.
24. С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата.
25. Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик.
26. Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг?
27. При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко?
28. Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места.
29. Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч.
30. Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.