4. А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.
5. И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.
6. И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная.
7. Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.
8. Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.
9. Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.
10. Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.
11. Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.
12. Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.
13. Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.
14. Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.
15. Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.
16. А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?
17. И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,