22. то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!
23. Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.
24. Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! –
25. ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,
26. ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,
27. и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;
28. това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.
29. Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –
30. дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!
31. Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?