25. Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?
26. Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.
27. Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.
28. Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.
29. На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар.
30. Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.
31. Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.