15. Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.
16. И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.
17. Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.
18. С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.
19. В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.
20. Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.
21. Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.
22. Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш –
23. защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.
24. Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?
25. Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?
26. Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.
27. Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.
28. Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.