20. Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,
21. които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,
22. и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;
23. на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?
24. Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.
25. Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.
26. Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.