11. Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.
12. Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.
13. Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.
14. Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!
15. Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?
16. Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.