1. Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.
2. Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?
3. Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?
4. Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.
5. Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.
6. Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.