5. Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине –
6. отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.
7. Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.
8. И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,
9. от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.
10. Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?
11. Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,
12. така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.
13. О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!
14. Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.
15. Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16. Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?