1. Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.
2. Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.
3. И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?
4. Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!
5. Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине –
6. отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.
7. Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.
8. И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,
9. от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.
10. Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?
11. Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,
12. така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.
13. О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!