13. Млъкнете, оставете ме, и ще говоря – и нека дойде върху мен, каквото ще.
14. Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?
15. И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.
16. И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.
17. Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.
18. Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.
19. Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.
20. Само две неща не ми прави – тогава няма да се крия от лицето Ти:
21. оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.
22. Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.
23. Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.
24. Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?
25. Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?
26. Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.
27. Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,
28. докато изтлявам като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.