1. Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.
2. Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!
3. Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?
4. Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?
5. Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж,
6. за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?
7. Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.
8. Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли?
9. Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?
10. Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?
11. С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.
12. Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.
13. Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:
14. ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.
15. Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,
16. защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.
17. Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.
18. Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!
19. Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.
20. Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,
21. преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта;
22. в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.