6. А вие презряхте бедняка. Нали богатите ви угнетяват и нали те ви влачат по съдилищата?
7. Нали те хулят почтеното име, с което вие се наричате?
8. Обаче ако изпълнявате царския закон според писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, добре правите.
9. Но ако гледате на лице, грях правите и се осъждате от закона като престъпници.
10. Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
11. Защото Онзи, който е казал: „Не прелюбодействай“, е казал също и: „Не убивай“; така че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, ти си станал престъпник на закона.
12. Така говорете и така постъпвайте, като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси?
15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна
16. и някой от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се нахранете! – а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.