23. Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,
24. понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.
25. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.
26. Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачета и вдовици в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.