15. И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.
16. Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.
17. Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.
18. Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.
19. Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.
20. От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.
21. Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!
22. Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.
23. Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.
24. Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри.
25. Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.
26. Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.
27. При краката є се повали той, падна, просна се; при краката є се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.
28. Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?
29. Нейните мъдри княгини є отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама: