15. И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена.
16. Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин загинаха?
17. И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил.
18. Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците!
19. Тогава казаха: Ето, всяка година има празник на ГОСПОДА в Сило, който е на север от Ветил, към изгрев слънце от пътя, който се изкачва от Ветил към Сихем, и на юг от Левона.
20. И те заповядаха на вениаминовите синове и казаха: Идете и залегнете в лозята,
21. и гледайте; и ето, когато силоанските дъщери излязат да играят танци, тогава излезте от лозята, и си отвлечете всеки за себе си жена от силоанските дъщери, и си идете във вениаминовата земя.