1. После свекърва є Ноемин є каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре?
2. И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана.
3. Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето.
4. И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш.
5. А тя є каза: Всичко, което казваш, ще направя.
6. И тя слезе на хармана и направи всичко, което є заповяда свекърва є.
7. И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна.
8. И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена.
9. И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата си над слугинята си, защото си сродник!
10. Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати.