10. Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.
11. Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.
12. И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.
13. И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.
14. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16. Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17. Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,
18. и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19. По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.
20. Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.
21. Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
22. Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.
23. Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.