2. Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.
3. Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“
4. А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;
5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.
6. Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:
7. „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;
8. блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“
9. Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.
10. Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.