16. Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,
17. както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.
18. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19. И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,
20. не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога
21. и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.
22. Затова му се счете за правда.
23. Но това, че му се счете, не беше написано само за него,
24. а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,
25. който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.