1. И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2. Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.
3. Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“
4. А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;
5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.
6. Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:
7. „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;
8. блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“
9. Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.
10. Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11. И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,
12. и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.
13. Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.
14. Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.
15. Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.
16. Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,
17. както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.