3. Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!
4. Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.
5. Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.
6. Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,
7. защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.