32. И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.
33. Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас.
34. Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.
35. И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.
36. Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,
37. защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.
38. Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,
39. защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.
40. Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!