13. Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,
14. защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.
15. Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.
16. Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,
17. докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.
18. Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.
19. Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20. Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.
21. Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,
22. толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.
23. И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.
24. Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.