12. Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
13. А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.
14. Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.
15. Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.
16. Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.
17. Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.
18. Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.
19. Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.
20. Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.
21. Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!
22. ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!
23. Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!
24. Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!
25. Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!
26. Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!
27. Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!
28. И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.