12. Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
13. А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.
14. Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.