Псалми 139:11-22 Верен (VBG)

11. Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен –

12. дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

13. Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

14. Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

15. Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

16. Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

17. Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

18. Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

19. О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

20. Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

21. Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

22. Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Псалми 139