19. Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.
20. Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.
21. Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.
22. Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.
23. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.
24. ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.
25. Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.
26. Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.
27. Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето є.
28. Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.
29. Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.
30. Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.
31. Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!
32. Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.