13. Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.
14. Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева – за служба на човека, за да изважда храна от земята,
15. и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.
16. Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,
17. където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.
18. Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.
19. Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.
20. Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.
21. Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.
22. Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.
23. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.
24. ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.
25. Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.
26. Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.