1. (По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.
2. Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,
3. който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,
4. който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.
5. Той е основал земята на основите є, тя няма да се поклати до века.
6. Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.
7. При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.
8. Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.
9. Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.
10. Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.
11. Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.
12. При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.
13. Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.
14. Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева – за служба на човека, за да изважда храна от земята,
15. и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.
16. Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,
17. където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.
18. Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.