1. Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?
2. Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;
3. вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:
4. Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.
5. Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.
6. Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.
7. Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.
8. Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.
9. Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.
10. Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато,