1. Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,
2. за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.
3. Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът є е по-мек от маслинено масло,
4. но последствията є са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.
5. Краката є слизат в смъртта, стъпките є водят към Шеол.
6. За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата є са непостоянни, и ти не ги знаеш.