1. Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му:
2. Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми?
3. Не давай силата си на жени, нито пътищата си – на погубителките на царете.
4. Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете – спиртно питие!
5. Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени.
6. Давайте спиртно питие на отчаяния и вино – на огорчените по душа.
7. Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си.
8. Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци.